13 mar 2013, 7:56

Битийно

609 0 2

В Битието на моето Нищо

съзрях твоето Всичко. 

Животът ми бе скръбен

и празен,

и вял,

и ням,

и никога цял.

 

Преди да те срещна,

аз бягах

и плаках, 

и чаках,

и пак, 

и пак,

и пак

ли бягах, 

ли бягах.

 

Но ти дойде - цял,

в моето празно,

в моето вяло, 

в моето нямо

и докосна ме със своето тяло.

 

Като свещ,

като вещ,

като икона,

като Мадона,

като дъщерята на Кралица,

като Царица,

погълна моето кално

и жално

минало.

 

Като син библейски ти застана пред мен

да ме кръстиш,

да ме отречеш от моето минало,

вричайки ме във вечното име:

Б Ъ Д Е Щ Е 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евърмор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми! Успех!
  • ...да ме отречеш от моето минало,
    вричайки ме във вечното име-бъдеще.Истината е открита,дерзай!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....