24 may 2009, 16:05

Битка

792 0 14

Битка

 

( не само, защото

бяха малко на брой,

имаха нужда от помощ)...

 

... Те, не бяха много на брой

и заедно, означаваха нещо

( разделени, губеха смисъла си).

Без лице,

не ги разпознаваха,

страдаха.

Бяха слаби,

имаха нужда от армия.

 

Тя бе, многобройна и силна,

понякога,

безпощадна, значима,

но, винаги

бе благодарна,

на буквите,

защото бе тяхната рожба

и се притече на помощ.

 

Въпреки тази възможност,

думите,

също тъгуваха,

не ги разбираха ( защото, самите бяха объркани).

Разделени,

се изгубиха в лабиринта от значения, (за да бъдат,

реална защита, бе нужно да се намерят и обединят)

 

Разбраха това и потърсиха изходът.

 

Написан от изречения,

той, бе наясно със себе си.

Не се криеше,

стоеше близо до тях...

 

... изреченията,

означаваха краят на битката.

За победата бе нужно,

да бъдат завършени.

(само, трябваше

да ги разчетат).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които изразиха мнение и прочетоха
    Лек и усмихнат ден!
  • хареса ми... поздрав!
  • Белла, има ли вариант да си пазиш канчето с маслото далеч от огъня? Или при теб важното е да разръчкаш (излишно) страстите? Не държа на отговор.
    Авторът на текста приключи въпроса по (горе-долу) приемлив начин.

    Каквото имаше да се казва, казано е. И - точка!
    От мен - лека вечер!

    Славея, извинявай!

  • Нели, разбрах Благодаря и лека вечер!
  • Щом имаш смелост да публикуваш, трябва да имаш смелост да понасяш и критика. И много даже си струва да се научиш да пишеш правилно!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...