24 мая 2009 г., 16:05

Битка

794 0 14

Битка

 

( не само, защото

бяха малко на брой,

имаха нужда от помощ)...

 

... Те, не бяха много на брой

и заедно, означаваха нещо

( разделени, губеха смисъла си).

Без лице,

не ги разпознаваха,

страдаха.

Бяха слаби,

имаха нужда от армия.

 

Тя бе, многобройна и силна,

понякога,

безпощадна, значима,

но, винаги

бе благодарна,

на буквите,

защото бе тяхната рожба

и се притече на помощ.

 

Въпреки тази възможност,

думите,

също тъгуваха,

не ги разбираха ( защото, самите бяха объркани).

Разделени,

се изгубиха в лабиринта от значения, (за да бъдат,

реална защита, бе нужно да се намерят и обединят)

 

Разбраха това и потърсиха изходът.

 

Написан от изречения,

той, бе наясно със себе си.

Не се криеше,

стоеше близо до тях...

 

... изреченията,

означаваха краят на битката.

За победата бе нужно,

да бъдат завършени.

(само, трябваше

да ги разчетат).

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, които изразиха мнение и прочетоха
    Лек и усмихнат ден!
  • хареса ми... поздрав!
  • Белла, има ли вариант да си пазиш канчето с маслото далеч от огъня? Или при теб важното е да разръчкаш (излишно) страстите? Не държа на отговор.
    Авторът на текста приключи въпроса по (горе-долу) приемлив начин.

    Каквото имаше да се казва, казано е. И - точка!
    От мен - лека вечер!

    Славея, извинявай!

  • Нели, разбрах Благодаря и лека вечер!
  • Щом имаш смелост да публикуваш, трябва да имаш смелост да понасяш и критика. И много даже си струва да се научиш да пишеш правилно!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...