Години наред зимен сън спях,

години наред се заблуждавах,

години наред удари търпях...

и се гърчех, и линеех,

и падах, и ставах, и в себе си вината търсех.

По случайност на съдбата Господ с теб ме запозна.

... много бързо развиха се нещата,

но поне щастлива бях, дори за месец само...

От зимния си сън се пробудих,

очите за света ми отвори ти,

показа ми звездите и розовите цветове...

Живя със мен, а след това си тръгна...

Замина си от мен, тъй както се и беше появил,

избърса първо ти моите сълзи, а после нож във тях заби...

Не са ми нужни думи, за да ти кажа,

че като теб никой досега не ме е гледал,

като теб никой досега не ме е докосвал,

като теб никой досега не ме е правил толкова ранимо щастлива...