Ех дядо, дядо...
Защо така направи?
Защо ни остави?
Всички казват, той махна с ръка и се отказа..
Да повярвам на това?
НЕ, НЕ МОГА!
Познавам те...
Винаги се бореше
и не се предаваше!
И два лева в джоба нямаше,
но в нужда на всички помагаше!
Имаше мечти...
и за всички тях се бори!
Дари ни с хиляди надежди
и ни накара страха да победим,
да се издигнем и извисим!
Ти даде ни много повече
от мечти и надежди...
Ти ни даде много щастливи дни
и красиви спомени!
Подари ни детство
с много игри
и без никакви грижи!
През ноща в гората ни водеше,
за да ни покажеш,
че от нас хората, по-страшни
няма накъде!
Дерета прекосяваше
и върхове изкачваше,
за да се докажеш не на друг,
а на себе си!
И все пак за по-велик
не се считаше ти!
На хитрости ни учеше,
за да оцелеем, ако спънем се!
С труд ни мореше,
за да свикнем от сега,
но се пак забавни ни беше!

За това сега
четири години след всичко това..
мога да ти кажа с ръка на сърце:
БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ЧОВЕК НАПРАВИ МЕ!