8 нояб. 2011 г., 19:37

Благодарност

540 0 0

Ех дядо, дядо...
Защо така направи?
Защо ни остави?
Всички казват, той махна с ръка и се отказа..
Да повярвам на това?
НЕ, НЕ МОГА!
Познавам те...
Винаги се бореше
и не се предаваше!
И два лева в джоба нямаше,
но в нужда на всички помагаше!
Имаше мечти...
и за всички тях се бори!
Дари ни с хиляди надежди
и ни накара страха да победим,
да се издигнем и извисим!
Ти даде ни много повече
от мечти и надежди...
Ти ни даде много щастливи дни
и красиви спомени!
Подари ни детство
с много игри
и без никакви грижи!
През ноща в гората ни водеше,
за да ни покажеш,
че от нас хората, по-страшни
няма накъде!
Дерета прекосяваше
и върхове изкачваше,
за да се докажеш не на друг,
а на себе си!
И все пак за по-велик
не се считаше ти!
На хитрости ни учеше,
за да оцелеем, ако спънем се!
С труд ни мореше,
за да свикнем от сега,
но се пак забавни ни беше!

За това сега
четири години след всичко това..
мога да ти кажа с ръка на сърце:
БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ЧОВЕК НАПРАВИ МЕ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...