Благодарение на теб разбрах, че смъртта не идва веднъж в живота. 

Разбрах, че смъртта не е толкова красива, колкото описват. 

Разбрах, че също имам няколко живота. 

Колко можеш да лепиш сърце разбито?

Колко можеш да го виждаш как се чупи?

Колко малък е светът ти, щом мислиш, че може да се купи?

И колко точно те интересува?

Може би отговорът ще е под нула...

Ала чувала съм, че и тая нула съществува. 

И показвала безкрайност тя

нито ще узная колко те вълнува, 

нито ще узная какво е любовта. 

И как така знам, че обичам, а обяснение нямам. 

И как така знам, че боли, а място за повече рани нямам. 

И как така повтаряш всяка наново, за да не се затвори. 

А очите ти отново - най-големи ухажори. 

И колкото сълзи съм проляла, толкова нощи не съм спала. 

И колкото от теб съм ги видяла, толкова била съм смляна. 

Сдъвкана, изплюта, най-любима съм била. 

Днес любов си, утре - непознат. 

И някога ще разбера ли дали за теб съществувам и колко точно струвам?

Дори разделени да знам, че най-тиха си ме чувал...