Благодаря
Благодарение на теб разбрах, че смъртта не идва веднъж в живота.
Разбрах, че смъртта не е толкова красива, колкото описват.
Разбрах, че също имам няколко живота.
Колко можеш да лепиш сърце разбито?
Колко можеш да го виждаш как се чупи?
Колко малък е светът ти, щом мислиш, че може да се купи?
И колко точно те интересува?
Може би отговорът ще е под нула...
Ала чувала съм, че и тая нула съществува.
И показвала безкрайност тя
нито ще узная колко те вълнува,
нито ще узная какво е любовта.
И как така знам, че обичам, а обяснение нямам.
И как така знам, че боли, а място за повече рани нямам.
И как така повтаряш всяка наново, за да не се затвори.
А очите ти отново - най-големи ухажори.
И колкото сълзи съм проляла, толкова нощи не съм спала.
И колкото от теб съм ги видяла, толкова била съм смляна.
Сдъвкана, изплюта, най-любима съм била.
Днес любов си, утре - непознат.
И някога ще разбера ли дали за теб съществувам и колко точно струвам?
Дори разделени да знам, че най-тиха си ме чувал...
© Теодора Тодорова All rights reserved.
