Благодаря
Аз срещам погледа ти все по-рядко
и думите ти странни лъхащи печал.
Дори усмивката не беше тази,
нима за мен не ти е вече жал?
В спомени остави мигове приятни,
аромата ти ще лъха в моята душа.
Огнен лъч в сърцето ми изпращаш,
обичам, караш ме да ти крещя.
Понякога в съня ми сутрин се явяваш,
прегръдка чакаш пак да подаря.
Сълзата нежно пак ще ми избършеш,
за дните преживени аз благодаря.
22.08.2015г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados
