Аз срещам погледа ти все по-рядко
и думите ти странни лъхащи печал.
Дори усмивката не беше тази,
нима за мен не ти е вече жал?
В спомени остави мигове приятни,
аромата ти ще лъха в моята душа.
Огнен лъч в сърцето ми изпращаш,
обичам, караш ме да ти крещя.
Понякога в съня ми сутрин се явяваш,
прегръдка чакаш пак да подаря.
Сълзата нежно пак ще ми избършеш,
за дните преживени аз благодаря.
22.08.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
