От мрачната и тъмна дупка
ме превърна в страхотна пещера.
Красива и интересна твърда скала.
Лед сковаваше сърцето ми.
ТО бе ограбено и наранено.
Душата ми сякаш вече е няма...
Твърда съм сега, трудно ще ти е!
Ти си ли мъжът на мечтите ми
или той вече ме погуби?
Извини ме, трудно ми е сега
да повярвам, че някой ме вижда.
Аз бях потъпкана в калта,
като свежо пролетно цвете,
увяхнало и настъпвано от всички!

Благодаря ти, възвърна ми живота,
а моят живот, това вече си ти.
Сърцето без любов не тупти, не живее...
Не ме напускай, моля те, недей.
Не ме превръщай в мрачната дупка,
нека магията остане завинаги в сърцата ни!