27 nov 2006, 0:42

Благодаря ти, АНГЕЛ мой

  Poesía
1.2K 0 2

                   на дядо АНГЕЛ с цървулите
 

В нощта, когато рибките изплуваха,

отровени от огнения ад на преизподнята,

а дяволите се превръщаха във ангели,

цървулите на дядо ме доведоха

на Али Баба във пещерата.

И... занемях от красотата

пред несметните богатства

трупани за мен от цяла Вечност,

платени със мъчителни сълзи,

изстрадани във хиляди самотни нощи.

Като вълшебна приказка от Ориента

днес всеки ден ми носи радости безброй.

Докато дишам аз от тях

със жажда ненаситна ще греба.

Благодаря ти, АНГЕЛ мой,

за твоята любов и твоята човечност.

Целувам с трепет твоята душа

и благородната ръка,

която със любов и  нежност

сътвори ТОВА !

За моята душа ще бъдат свети

докато мен ме има на света !

                                            21.11.2006г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...