26 sept 2007, 16:16

Благодаря ти, че се случи... 

  Poesía
1256 0 12
Благодарна съм,
че ми се случи,
че срещнах те във онзи ден,
че да обичам лудо
ме научи
и че остана с мен...
...
Застинал бе животът ми,
потънал,
така изряден, тих
и подреден,
не чаках нищо да получа,
не вярвах,
във любов разтърсваща
до този ден.
Нещастна бях,
но не го осъзнавах,
умислена във грижи
за дома,
но теб когато срещнах
и те притежавах,
научих всъщност всичко
за страстта.
И бях щастлива с тебе,
и нещастна,
във пропасти пропадах,
същевременно летях...
И бях красива, нежна,
тъй прекрасна,
обичана жена
със тебе бях...
 Опасно е това, което 
крием помежду си,
убийствено, погубващо
 и гибелно дори,
в разруха води ни
страстта и лудостта ни,
 душите ни
във адски огън изгори...
Разбира се, че страдам,
чезна и линея,
в убийствена любов
по тебе изгорях.
Когато съм без  тебе,
липсваш ми, копнея
в очите ти, прегръдките,
отново да се потопя.
Сърцето ме боли
от мислите за тебе,
в страдание от страст
душата ми гори.
Но все пак ми се случи,
научих да живея
и да обичам бурно,
дори и да боли...
...
Благодаря ти,
че се случи,
че имам те в живота мой
дори и миг,
че дива нежност
във сърцето ми отключи,
че твоята любов
света ми промени.



© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??