Благодаря ти Любов
Откакто се помня, любов,
неотлъчно до мен си била,
като усмивка и тих благослов,
като цвете под чиста роса.
Като песен за тъжна душа,
като биле за младост и страст,
като прошка, когато греша
и спасение от ужас и страх.
Като сила, когато съм слаба,
ако политна, ти ме крепиш,
като устрем, когато успявам,
в дните до мен все вървиш.
До мен си, когато заплача,
наранена от нечий гняв,
на помощ сълзи ми изпращаш
или спомени, вопли и смях.
Благодаря ти, любов, че и днес си до мен,
по-прекрасна и мъдра във моя живот,
извисен и пречистен е всеки нов ден
без окови от материалния свод.
Благодаря! И със мене докрай остани,
все така чиста като детска сълза,
води ме по пътя до сетните дни -
да летя със твоите непорочни крила!
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados