29 mar 2006, 18:13

Благоухание

  Poesía
1.1K 0 0

   Благоухание

Роби сме ний на ароматите уханни,
които могат да бъдат наситени небесни манни.

Как различни чувства лесно в нас те провокират ,
как чудновато слабите местенца в нас съзират!

Мирисът на чиста кожа и парфюм
кара ме да забравя аз за своя ум!

Или пък топъл летен дъжд
плиснал на малки капки изведнъж.

Благоуханието пък на нарцисите свежи
изтръгва забравени за мен копнежи.

Каква прелест е да усещаш аромати
някои странни и далечни,други близки и познати.

От древни векове така е,
човек на "разнообразие" ухае!

07.08.03г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бобчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...