Блуден син

14 jul 2009, 12:24

Poesía

468 0 3

БЛУДЕН СИН

Сега виня те, че нямаше време.

Остави блуден нашия син.

Изпусна юздите с детското стреме -

остана между нас като клин.

Ще ровя за спомени в кошове стари,

ще вадя нашето мръсно бельо.

Ще кажеш, играеше с лоши другари,

прости му всяко направено зло.

Виня те днес, без съд и присъда.

Белязах те с белег за твойта вина.

Омразата в нас не успях да пропъдя.

Но нали двамата ни попари слана.

Лекува времето. Всичко отболява.

Ще се върне някой ден нашият син.

И бавно ще затънем в житейска забрава.

… Защо душите остават с дъх на пелин.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.