Блуден син
БЛУДЕН СИН
Сега виня те, че нямаше време.
Остави блуден нашия син.
Изпусна юздите с детското стреме -
остана между нас като клин.
Ще ровя за спомени в кошове стари,
ще вадя нашето мръсно бельо.
Ще кажеш, играеше с лоши другари,
прости му всяко направено зло.
Виня те днес, без съд и присъда.
Белязах те с белег за твойта вина.
Омразата в нас не успях да пропъдя.
Но нали двамата ни попари слана.
Лекува времето. Всичко отболява.
Ще се върне някой ден нашият син.
И бавно ще затънем в житейска забрава.
… Защо душите остават с дъх на пелин.
© Мимо Николов All rights reserved.
