Блуден син

Заспиват сенките тъжовни,

приласкава ги тъмнината,

спират вън капките дъждовни,

всичко чезне в тишината.

Прибирам се в дома си аз,

прегръщам майка и баща,

в жега или в мраз

ще ме приспи нощта.

За хармония, за мир жадувам,

че много болка има на Земята,

дали към друг свят ще отпътувам,

или просто е безмилостна съдбата...