27 ene 2008, 11:18

Блудница

  Poesía
682 0 3
Епилог чете душата,
но отказват сетивата.
В този кръстопът подтискащ
душата ми пълзи,
а иска
да лети в небето още,
тази блудница наивна
целувана е нощем,
но за себе си сама -
плаче за искра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Dimitar Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здрасти Бих казал едва ли не носим едни и същи имена много ми стана интересно че може да носиш моето име браво да ти е живо и здарво името
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Добре дошъл при нас!!Поздравления за стиха ти!!Много ми хареса!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...