15 mar 2015, 17:24

Блян 

  Poesía » De amor
474 0 3

Във блян живях
    и дълго скитах
Във срещи неочаквани
    аз търсих моя взор
Но щастието
    то никога не ме попита
Дали приемам аз да стана
    в житейската игра актьор

 

И търсих дълго, крачех бавно
    унесен в хорските игри
И драми, и трагедии проиграхме
    загубихме и себе си дори

 

Тъй малък е светът, наистина
    днес тук, а утре там
За един човек не спрях аз
    да копнея
И липсата, копнежа все запълвах
    опитвайки да разваля
      тоз блян

 

Красив животът е
    макар осеян с пропасти навред
Хората, и тях така наричат
    но си струва да се срутя
      за да срещна
         теб

© Астрал Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви адски много! Много ме мотивирахте и искрено се радвам, че ви е завладяла сърцето. Това е целта.
  • Животът отредил е роли и не пита! Само иска да ги изиграем! Харесах!
  • "Но щастието
    то никога не ме попита
    Дали приемам аз да стана
    в житейската игра актьор"

    Нямам думи да опиша колко е уникална тази поезия.... Продължавай да пишеш и не спирай! Защото имаш огромен талант! Поздравления от мен!
Propuestas
: ??:??