31 ene 2017, 8:55

Блян

  Poesía » Otra
530 1 10

Изградих ти свят

без измерения

създадох въздух от любов

стените ги иззидах от мечти

втъках във тях

най-скритите тежнения

един живот за теб

красив и нов.

И търси той

небесната дъга в очите ти

цветът на изумруд

горящ в лъчи

слънчевата ласка

позлатата в косите ти

и трепетът на младостта

която с теб върви.

Красиво е нали?

Седнеш и рисуваш

редиш позлата, черно, синеви

а после си повярваш

и почваш да бълнуваш

когато се събудиш

почва да боли.

 

Януари, 2017

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...