Блян
Изградих ти свят
без измерения
създадох въздух от любов
стените ги иззидах от мечти
втъках във тях
най-скритите тежнения
един живот за теб
красив и нов.
И търси той
небесната дъга в очите ти
цветът на изумруд
горящ в лъчи
слънчевата ласка
позлатата в косите ти
и трепетът на младостта
която с теб върви.
Красиво е нали?
Седнеш и рисуваш
редиш позлата, черно, синеви
а после си повярваш
и почваш да бълнуваш
когато се събудиш
почва да боли.
Януари, 2017
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
