Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
31.01.2017 г., 8:55 ч.

Блян 

  Поезия » Друга
342 1 10

Изградих ти свят

без измерения

създадох въздух от любов

стените ги иззидах от мечти

втъках във тях

най-скритите тежнения

един живот за теб

красив и нов.

И търси той

небесната дъга в очите ти

цветът на изумруд

горящ в лъчи

слънчевата ласка

позлатата в косите ти

и трепетът на младостта

която с теб върви.

Красиво е нали?

Седнеш и рисуваш

редиш позлата, черно, синеви

а после си повярваш

и почваш да бълнуваш

когато се събудиш

почва да боли.

 

Януари, 2017

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??