Блясък в тъмнината

Нощ дойде и светлината заличи,

потъна бързо всичко в мрак,

а в тъмнината само си личи

една врата със странен знак.

Обсебен от страх и притеснение,

уплашено присегнах със ръка,

обгради ме неистово вълнение

и спонтанно отворих таз врата.

Вътре също беше много тъмно,

но не желаех и за миг да спра,

продължих да следвам устремено

красив и нежен шепот на жена.

Внезапно ярък пламък ме озари,

прикани ме към него аз да тръгна

и искрящо женско лице ме заслепи,

за миг сърцето ми изтръгна.

О, Боже, та тя цялата сияеше,

помислих си, когато я видях.

Да ми каже нещо май желаеше,

но втренчен в нея, нищо не разбрах.

И за миг усетих, че съм влюбен

силно в тази приказна жена.

Макар да знам, че бях загубен,

във стая, обгърната с тъмнина.

Понечих нежна целувка да ù дам,

но без дори да каже, тя изчезна

и ме остави тук, напълно сам,

във тази тъмна, мрачна бездна.

Фантазия било е всичкото това

и реалното пак пред мен стои. 

И къде със радост, къде с тъга

пак отворих зеленикавите си очи.