16 jun 2009, 12:03

Бодлива човечност 

  Poesía
739 0 3

 

 

 

Не зелените, бели пенливи
вълни,
златокосият плаж ме
пленява.
Песъчинките - остроигриви
искри -
засияват сред луда
забава.

И от толкова светли и слети
съдби,
озарен от спокойната
вечност,
над душата ми грее, танцува,
и... бди
стръкче бодлива...
човечност...

© Недялко Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??