Не зелените, бели пенливи
вълни,
златокосият плаж ме
пленява.
Песъчинките - остроигриви
искри -
засияват сред луда
забава.
И от толкова светли и слети
съдби,
озарен от спокойната
вечност,
над душата ми грее, танцува,
и... бди
стръкче бодлива...
човечност...
© Недялко Колев Все права защищены