Бог и вяра
Бог и вяра
Отколе е вярата гнездила в човека,
християнин, мюсюлманин, езичник,
наравно почита и носи в сърцето
на своята вяра свещена зрънцето.
И днеска човекът след толкова века
отново потърсил нейната твърд,
сега му е вяра в този свят нужна.
Не в бога, (Христос ил аллах), в човека.
Хиляди века ни е крепила сърцата
и силен палила огъня вярата в тях.
Затова и съдбата да стегне душата
ни праща могъщ вдъхновител.
Защо ни са бог и неведоми сили.
Днес друго вече крепи мисълта.
Единствен човекът, роден и откърмен
от топлата майчина, любяща ръка.
Нов бог издига, изпълнен със вяра.
Не бога безок, служещ на звяра,
забравил, че всичко има си мяра,
разпуснал юздите на своя колесник.
Нов бог, не свещен и неприкосновен,
а гордо изхвърлящ в църковния храм
последен снаряд и пламнал от срам
глухо проплакващ хора – по вам.
Но вътре в гърдите мъртвешки заспал
и целия свят безгрижно презрял,
отдан на живота глуп и спокоен
Бога е днеска материално устроен.
ЕТ МАЧИБО 2010
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados
