13 jun 2018, 0:30

Бог ли те изпрати

829 0 0

Бог ли те изпрати от безкрайното небе?
Щом те вѝдя, засиява от щастие моето лице.
Или пък Луцифер от Ада?
Кажи ми! Кого да моля за пощада?
Любовта ми към теб ме убива,
защо не свършва и не си отива?
Тя кара сърцето ми само теб да обича,
и като лудо всяка секунда да ти се врича.
Да искам да съм с теб и никой друг,
прокле ме да съм твоя дори да не си тук.
В мислите си съм с теб, макар да съм далече,
боли от тази любов, изморих вече.
И да съм права душата ми е на колене,
ее любов,редно ли е това или не?
Аз ли съм грешницата най-голяма,
никой по-грешен на света ли няма?
Нищо не било вечно, и това щяло да мине,
но дали преди това душата ми няма да загине?
Цяла вечност ще отправям към тебе зов,
щастливо прокълната съм от твоята любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...