Бог ли те изпрати от безкрайното небе?
Щом те вѝдя, засиява от щастие моето лице.
Или пък Луцифер от Ада?
Кажи ми! Кого да моля за пощада?
Любовта ми към теб ме убива,
защо не свършва и не си отива?
Тя кара сърцето ми само теб да обича,
и като лудо всяка секунда да ти се врича.
Да искам да съм с теб и никой друг,
прокле ме да съм твоя дори да не си тук.
В мислите си съм с теб, макар да съм далече,
боли от тази любов, изморих вече.
И да съм права душата ми е на колене,
ее любов,редно ли е това или не?
Аз ли съм грешницата най-голяма,
никой по-грешен на света ли няма?
Нищо не било вечно, и това щяло да мине,
но дали преди това душата ми няма да загине?
Цяла вечност ще отправям към тебе зов,
щастливо прокълната съм от твоята любов!