О, Богиньо, извисена в небесата покрита цялата в позлата.

О, Богиньо, моя не ме оставяи сам в празнината,

обичам те, ще го чуваш даже в тишината.

Чувам аз всяка нощ във тъмнината тихи стъпки,

о, богиньо моя, това е самотата.

И ме пронизват чувства силни, опяняващи душата.

Спаси ме О, Богиньо, Моя, спаси ме, Нека бъде Любов.

О, Богиньо, свята, О, Богиньо, на красотата

Превърни ме в птичка славей, дай ми смелостта да изкрещя,  

ДА обичам те Сега, О, Богиньо, на Нощта.

Ах, Как искам двамата ръка за ръка,

да посрещнем изгрева сутринта,

да пророня тихи сълзи и с усмивка на уста да кажа:

Обичам те, О богиньо, свята. Бог ли те изпрати

О, Ангел Небесен, Бог ли ми дари този неземен дар,

да протегна ръце към теб и прошепна:

дишам за да те обичам О Богиньо моя.