О, Богиньо, извисена в небесата покрита цялата в позлата.
О, Богиньо, моя не ме оставяи сам в празнината,
обичам те, ще го чуваш даже в тишината.
Чувам аз всяка нощ във тъмнината тихи стъпки,
о, богиньо моя, това е самотата.
И ме пронизват чувства силни, опяняващи душата.
Спаси ме О, Богиньо, Моя, спаси ме, Нека бъде Любов.
О, Богиньо, свята, О, Богиньо, на красотата
Превърни ме в птичка славей, дай ми смелостта да изкрещя,
ДА обичам те Сега, О, Богиньо, на Нощта.
Ах, Как искам двамата ръка за ръка,
да посрещнем изгрева сутринта,
да пророня тихи сълзи и с усмивка на уста да кажа:
Обичам те, О богиньо, свята. Бог ли те изпрати
О, Ангел Небесен, Бог ли ми дари този неземен дар,
да протегна ръце към теб и прошепна:
дишам за да те обичам О Богиньо моя.
© Станислав Грозданов Todos los derechos reservados
Поздрав!