30 sept 2007, 13:37

Богомилска молитва

  Poesía
2.6K 0 3
Богомилска молитва

Аз чувствам Бога от небето
като пожар горещ в сърцето,
и всяка твар и всеки камък
искри са в този жертвен пламък.

Но огънят в душата гасне,
отива си с младежките ми страсти,
слабее тялото и ставам стар-
на въглен се превърна мойта жар.

И Бог е вече само пепел!

Затуй, човеко, докато си млад
живей и част бъди от този грешен свят,
защото Господ - туй си ти
съдба на своите мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бог е може би малкото горящо въгленче
    в душите ни, а как и кога да живеем
    е оставил ние да преценим, нали знаеш-
    Бог дава, но в кошара не вкарва!
  • Затуй, човеко, докато си млад
    живей и част бъди от този грешен свят,
    защото Господ - туй си ти
    съдба на своите мечти!
    ...
    БРАВО!!!
  • Поздрав от мен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...