Sep 30, 2007, 1:37 PM

Богомилска молитва

  Poetry
2.6K 0 3
Богомилска молитва

Аз чувствам Бога от небето
като пожар горещ в сърцето,
и всяка твар и всеки камък
искри са в този жертвен пламък.

Но огънят в душата гасне,
отива си с младежките ми страсти,
слабее тялото и ставам стар-
на въглен се превърна мойта жар.

И Бог е вече само пепел!

Затуй, човеко, докато си млад
живей и част бъди от този грешен свят,
защото Господ - туй си ти
съдба на своите мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бог е може би малкото горящо въгленче
    в душите ни, а как и кога да живеем
    е оставил ние да преценим, нали знаеш-
    Бог дава, но в кошара не вкарва!
  • Затуй, човеко, докато си млад
    живей и част бъди от този грешен свят,
    защото Господ - туй си ти
    съдба на своите мечти!
    ...
    БРАВО!!!
  • Поздрав от мен!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...