6 ene 2009, 9:07

Богоявление 

  Poesía » De amor
1975 0 33

Б О Г О Я В Л Е Н И Е

 

Днес ще ти рисувам тишина.

В черното ще сложа много бяло

и в богоявленска пелена

ще извая земното ти тяло.

 

Звездното ще нарисувам в цвят -

най-космичната палитра имам.

И ще звъннеш в този пъстър свят

по-светлинна и неуловима.

 

А когато грейне необятът,

обладал светлинното ти тяло,

Аполон ще падне на земята

и ще моли ти да го погалиш!

 

          Послепис:     Този Аполон

отдавна исках да го видя паднал,

за стари грехове към Касандра ...

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички богове са с теб, когато твориш поезията си! Наистина незабравимо!
  • Както се казва имаш голям талант
  • А Аполон се влюбил във едно дърво-
    и измолил тихичко от Зевс самичък
    да го стори на жена.
    И Зевс, без думичка защо
    я изваял от огън и от свисък
    и я превърнал в Пролетта!
    Поздрав за нежното стихотворение!
  • Хубав стих.Мен бог аполон ме улучи с една от любовните си стрели и се влюбих. Но неговите стрели не ме доведоха до грях
  • прекрасно е! наистина!
  • Радвам се, че открих твоята поезия. Поздрав!
  • Браво!
  • !!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Ей...!
  • Поздрави за стиха !
  • Поздравления! ..и свали един Аполон и за мен!
  • Рисувай я, излязла от мечти,
    извайвай я най-сълнчево прекрасна.
    Пред нея всеки бог ще замълчи,
    на красотата всички са подвластни.

    Чудесен стих, поздрави
  • Леле-е-е,колко хубаво...!
    Щастливо и от мен!
    Николаша...!
  • Подравления, Николай! Красив стих! И за много години!
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Аве стихът ми хареса, ама тоя Аполон си е чисто светотатство със заглавието ти. Казвам го сериозно.

    П.П. Ако падне, звънни, че искам и аз да му тегля един-два шута, заради други мацки.
  • ^Много хубаво! "... в богоявленска пелена" хареса ми.
  • Ники поздрави и този път!
    Светли да са ти и празниците и делниците!
  • съгласен затова ти казвам че те разбрах ... но ето виж в коментара си ползваш думата - "взриви" и усещането за мен е съвсем друго ... а - да сложиш в черното бяло ... не знам ... моя прочит е такъв...
  • Смешко, малко бяло от светла душа може да взриви чернилката на деня. Поне така е в стиховете. А при бояджиите винаги черно с бяло дава някакво сиво. Всички цветове в гювеч - пак сиво. Поезията не винаги отговаря на въпроси, май по-често задава въпроси и ни помага да мислим. Поне аз така мисля.
  • хареса ми .. вторият куплет особено ... а това .. "звъннеш"- кеф


    обаче
    "В черното ще сложа много бяло"

    разбрах те какво искаш да кажеш ... или поне така си мисля ... но така написано го разбирам ... черно с много бяло е светлосиво ... някак си е трябвало да го напишеш така че заличаваш напълно черното, върху засъхнал черен акварел нанасяш бяло и нещо си такова ... не разбрах със сиво ли я рисуваш ?


    а във финалният куплет ... извинявам се .. но все едно немският ти дог се казва Аполон и скимти мацката да го "погали"
  • Толкова познато ми звучи...
    Хубав стих!
  • Много ми хареса !Поздрав!
  • Ох, този Аполон... Поздрав!
  • Невероятно хубаво е! С поздрав!
  • Харесвам такъв нестандарт, писането в нешаблон...Браво.
  • Браво много филосовски написано смесваш две митологии ,но това не пречи.
  • Аплодирам те!
  • Продължавай да рисуваш и да извайваш красота батко!
    Стихът е прекрасен!
  • космична е поетичната ти палитра...разкошен стих...
    на Богоявление...бъди Благословен...
  • Прекрасен стих!
    Поздравявам те за него!
  • Великолепен стих!Поздравления!
  • Поздрави за стиха(за "необятът" допълнителни!
Propuestas
: ??:??