Къде си, Боже, в този свят?
Къде остана магичната ти сила?
Не виждаш ли, душите в ада ни горят,
Дяволът пробожда с огнената вила...
Смехът изчезна без следа.
Само плач и тревога съществува.
И ето, тя отново идва, черната беда...
А всеки за надеждата милува.
С вълшебна пръчица всичко оправи!
Знам, ти го можеш, Боже!
С вяра в любовта отново ни дари,
да обича, ако иска, всеки може...
Тогава, Боже мили, слънце ще изгрее,
светът отново ще пребъде към добро.
И да ти благодари всеки ще посмее,
огън ще запали в гърдите си отново!
© Атанас Йорданов Todos los derechos reservados