Къде си, Боже, в този свят?

Къде остана магичната ти сила?

Не виждаш ли, душите в ада ни горят,

Дяволът пробожда с огнената вила...

Смехът изчезна без следа.

Само плач и тревога съществува.

И ето, тя отново идва, черната беда...

А всеки за надеждата милува.

С вълшебна пръчица всичко оправи!

Знам, ти го можеш, Боже!

С вяра в любовта отново ни дари,

да обича, ако иска, всеки може...

Тогава, Боже мили, слънце ще изгрее,

светът отново ще пребъде към добро.

И да ти благодари всеки ще посмее,

огън ще запали в гърдите си отново!