30 oct 2009, 20:30

Божия благодат

  Poesía
637 0 4

Ще те призова с небесните езици,

да ме помажеш с твойта благодат

и да пратиш ангелите като птици

в добро и зло над мене да кръжат.

 

Святият ти дух да ме изпълни,

във вените да потече като река,

зрънцето на вяра в мене да покълне

и расте под твойта светлина.

 

В тъмното очите ти да съзерцавам,

по стръмните пътеки - твойте ръце,

славата ти вечна е, аз я възхвалявам,

тя в небесното ти царство ще ме въведе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...