„ ... в сърцето залезът кърви,
стар огън прави пепелища,
отпила своят дял - върви,
във мене не остава нищо.
Не търся в младостта вина,
не искам нищо - отмини ме,
остава малко светлина,
но тя не носи твойто име..."
Обрах аз всичките божури
и като кървави петна,
оставих ги на двора да проклинат,
душата ми-градина, опустя, ...