2 feb 2007, 21:19

Боли, но прошка се нарича любовта! 

  Poesía
1163 0 4
Опитах се да легна тихомълком,
да скрия сивото, напрегнато лице.
Обидата, тъгата да преглътна,
да спра треперещите си ръце.

Исках да заспя безмълвно,
ненужна съм ти ядна и ранима.
И бързах, очите стисках силно -
със сълзи те отвръщаха насила.

Не чуваше не виждаше пороя
от чувства, неми мисли и сълзи.
Оставих те да спиш спокоен,
но крещях без глас да ме спасиш.

Сънувах будна с поглед луд и мътен,
самобичувах се заради срама,
че слаба бях и не разкрих вината ти.
Боли, но прошка се нарича любовта!

© Даниела Моллова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • харесах!
  • много добре!!!!!поздрави!!!
  • Много е хубав стихът ти!
    Особено ми хареса финалът ти - Боли но прошка се нарича любовта
    Браво! Поздрави!
  • Благодаря за хубавата оценка,начинаеща съм и съм малко босичка и в лириката и в прозата, но няма да е лошо да зная от кого е
Propuestas
: ??:??