Боли, но прошка се нарича любовта!
Опитах се да легна тихомълком,
да скрия сивото, напрегнато лице.
Обидата, тъгата да преглътна,
да спра треперещите си ръце.
Исках да заспя безмълвно,
ненужна съм ти ядна и ранима.
И бързах, очите стисках силно -
със сълзи те отвръщаха насила.
Не чуваше не виждаше пороя
от чувства, неми мисли и сълзи.
Оставих те да спиш спокоен,
но крещях без глас да ме спасиш.
Сънувах будна с поглед луд и мътен,
самобичувах се заради срама,
че слаба бях и не разкрих вината ти.
Боли, но прошка се нарича любовта!
да скрия сивото, напрегнато лице.
Обидата, тъгата да преглътна,
да спра треперещите си ръце.
Исках да заспя безмълвно,
ненужна съм ти ядна и ранима.
И бързах, очите стисках силно -
със сълзи те отвръщаха насила.
Не чуваше не виждаше пороя
от чувства, неми мисли и сълзи.
Оставих те да спиш спокоен,
но крещях без глас да ме спасиш.
Сънувах будна с поглед луд и мътен,
самобичувах се заради срама,
че слаба бях и не разкрих вината ти.
Боли, но прошка се нарича любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Моллова Всички права запазени
