Боли отворената рана

Боли след теб отворената рана,

сърцето плаче с кървави сълзи!

В миналото споменът останал

днес отново болката роди!

Толкова жестоко ти раазпали

огъня горял във младостта.

Той така душата ми опари,

и остана саамо пепелта.

Бях дори очите ти забравил,

тъжните, големите очи.

Своите във тях аз бях оставил

и безброй несбъднати мечти!

Днес кажи, за прошка ли се върна?

Може би? Но няма да ти дам!

Даже и светът да се обърне

аз без теб ще си остана сам!

Доста време мина. Закъсняхме.

Всеки тръгна сам по своя път.

Любовта какво е не разбрахме,

бързахме за своя кръстопът.

Тъй се разделихме, без преструвки,

ти нататък продължи сама.

Нямаше прегръдки и целувки,

аз поех на другата страна.

Е, каквото е било, било е,

не лекува времето, уви!

Може би и по-добро могло е,

но пък кой във младост не греши?

По-добре сега е да си тръгваш,

не дълбай във миналото ти!

Там отдавна вече няма нищо.

Само пепел, и едни очи!