8 nov 2011, 14:01

Болка

  Poesía
798 0 4

 

 

Болката…

боли и не спира,

сърцето ми…

на камък свива.

 

Вярата….

загубих я в човека,

любовта...

защо ми я отнеха.

 

Надеждата…

започвам да я губя,

душата си…

така, ще я погубя.

 

Любовта ….

в себе си я нося.

ненужна…

подслон за нея прося.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • леко и в същото време въздействащо
  • Мисля че една обич никога не е ненужна, само дето "аз търся тебе, ти търсиш друг, той търси друга, тя пък търси друг..."
  • Ще намериш подслон сигурна съм !Ти го заслужаваш !Талантлива и добра душа носиш!Поздрав!
  • ...и на мен ми е позната! Поздрав, Лили! Силен стих!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...