8 nov 2011, 14:01

Болка

  Poesía
796 0 4

 

 

Болката…

боли и не спира,

сърцето ми…

на камък свива.

 

Вярата….

загубих я в човека,

любовта...

защо ми я отнеха.

 

Надеждата…

започвам да я губя,

душата си…

така, ще я погубя.

 

Любовта ….

в себе си я нося.

ненужна…

подслон за нея прося.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • леко и в същото време въздействащо
  • Мисля че една обич никога не е ненужна, само дето "аз търся тебе, ти търсиш друг, той търси друга, тя пък търси друг..."
  • Ще намериш подслон сигурна съм !Ти го заслужаваш !Талантлива и добра душа носиш!Поздрав!
  • ...и на мен ми е позната! Поздрав, Лили! Силен стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...