7 mar 2006, 12:23

Болка

  Poesía
1.3K 0 2

И тази болка пак ме свива

какво е вътре в мен това

дали душата ми умира

или просто страдам заради твоята тъга.

Болката в тъй голяма и всичко тя обгръща в миг,

болката така добре позната ,

не идваща при мен за първи път.

Какво че те обичам безгранично

нима ти готов си за това,

за тази обич толкова голяма и чиста като моята сълза в ноща.

И някои ден когато си отида

ти спомни си моите очи

и в тях ще видиш много обич която все за теб скърби.

В очите ми ще има и тъга заради която ти пак че си причината,

и всичката тази болка че живее в мен

дори тялото в ковчега мъртво ще

осеща чувствата така познати, довели ме до състоянието сегашно.

И когато погледнеш безжизненото ми лице

целуни го моля те!
Така поне ще си отида с усмивка

на която ще се чете  “Обичам те”                                                                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...