Mar 7, 2006, 12:23 PM

Болка

  Poetry
1.3K 0 2

И тази болка пак ме свива

какво е вътре в мен това

дали душата ми умира

или просто страдам заради твоята тъга.

Болката в тъй голяма и всичко тя обгръща в миг,

болката така добре позната ,

не идваща при мен за първи път.

Какво че те обичам безгранично

нима ти готов си за това,

за тази обич толкова голяма и чиста като моята сълза в ноща.

И някои ден когато си отида

ти спомни си моите очи

и в тях ще видиш много обич която все за теб скърби.

В очите ми ще има и тъга заради която ти пак че си причината,

и всичката тази болка че живее в мен

дори тялото в ковчега мъртво ще

осеща чувствата така познати, довели ме до състоянието сегашно.

И когато погледнеш безжизненото ми лице

целуни го моля те!
Така поне ще си отида с усмивка

на която ще се чете  “Обичам те”                                                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...