И тази болка пак ме свива

какво е вътре в мен това

дали душата ми умира

или просто страдам заради твоята тъга.

Болката в тъй голяма и всичко тя обгръща в миг,

болката така добре позната ,

не идваща при мен за първи път.

Какво че те обичам безгранично

нима ти готов си за това,

за тази обич толкова голяма и чиста като моята сълза в ноща.

И някои ден когато си отида

ти спомни си моите очи

и в тях ще видиш много обич която все за теб скърби.

В очите ми ще има и тъга заради която ти пак че си причината,

и всичката тази болка че живее в мен

дори тялото в ковчега мъртво ще

осеща чувствата така познати, довели ме до състоянието сегашно.

И когато погледнеш безжизненото ми лице

целуни го моля те!
Така поне ще си отида с усмивка

на която ще се чете  “Обичам те”