28 jul 2009, 23:54

Болка 

  Poesía » Otra
891 0 2

Болка

- на баща ми, който никога не се опита да ме разбере

1. Разяжда ме отвътре тя,

а аз за милост се моля.

И крещя  в тъмнината,

и се боря със самотата.

2. Никой не се интересува от мен,

но знам, че ще дойде този ден,

в който ще ме молят на колене

да се превърна отново в дете.

3. Но те всичко в мен убиха,

чувствата ми без милост изпепелиха.

Сърцето ми изтръгнаха от гръдта

и остана само болката.

4. Бавно убива ме тя,

изсмуква моята душа.

Само тялом съм на земята,

а душата ми е в небесата.

5. Аз не мога да простя

или просто да забравя.

Те искаха да умра

и аз осъществих тяхната мечта.

6. Щастливи са сега, нали?

И въпреки че са ми родители,

те убиха всяко пламъче във мен,

те превърнаха в нощ моя ден.

© Кристиана Кръстанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Криси, тъжни редове...
    За съжаление в това забързано ежедневие родителите често не намират време за децата си... Ти си още много млада и трябва да се усмихваш и да се радваш на живота. Сигурна съм, че родителите те обичат много!
    Р.р. Що се отнася до стиха, ако ми позволиш, бих те посъветвала да отделиш повече време на ритъма, римуването и смисловите съчетания, когато нахвърляш един текст, за да постигнеш по-добро въздействие и звучене за читателя.
    Например:
    Разяжда ме отвътре тя,

    а аз за милост се моля.

    И в тъмнината крещя,

    със самотата се боря.

    А и точките са излишни - това е стих, не конспект! Дерзай и ти желая повече усмивки!
  • Тъжно е...
    Зная за какво говориш в стиха си..
    И въпреки това те поздравявам!
Propuestas
: ??:??