28 jul 2009, 23:54

Болка

  Poesía » Otra
1.3K 0 2

Болка

- на баща ми, който никога не се опита да ме разбере

1. Разяжда ме отвътре тя,

а аз за милост се моля.

И крещя  в тъмнината,

и се боря със самотата.

2. Никой не се интересува от мен,

но знам, че ще дойде този ден,

в който ще ме молят на колене

да се превърна отново в дете.

3. Но те всичко в мен убиха,

чувствата ми без милост изпепелиха.

Сърцето ми изтръгнаха от гръдта

и остана само болката.

4. Бавно убива ме тя,

изсмуква моята душа.

Само тялом съм на земята,

а душата ми е в небесата.

5. Аз не мога да простя

или просто да забравя.

Те искаха да умра

и аз осъществих тяхната мечта.

6. Щастливи са сега, нали?

И въпреки че са ми родители,

те убиха всяко пламъче във мен,

те превърнаха в нощ моя ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиана Кръстанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Криси, тъжни редове...
    За съжаление в това забързано ежедневие родителите често не намират време за децата си... Ти си още много млада и трябва да се усмихваш и да се радваш на живота. Сигурна съм, че родителите те обичат много!
    Р.р. Що се отнася до стиха, ако ми позволиш, бих те посъветвала да отделиш повече време на ритъма, римуването и смисловите съчетания, когато нахвърляш един текст, за да постигнеш по-добро въздействие и звучене за читателя.
    Например:
    Разяжда ме отвътре тя,

    а аз за милост се моля.

    И в тъмнината крещя,

    със самотата се боря.

    А и точките са излишни - това е стих, не конспект! Дерзай и ти желая повече усмивки!
  • Тъжно е...
    Зная за какво говориш в стиха си..
    И въпреки това те поздравявам!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...