Болка
- на баща ми, който никога не се опита да ме разбере
1. Разяжда ме отвътре тя,
а аз за милост се моля.
И крещя в тъмнината,
и се боря със самотата.
2. Никой не се интересува от мен,
но знам, че ще дойде този ден,
в който ще ме молят на колене
да се превърна отново в дете.
3. Но те всичко в мен убиха,
чувствата ми без милост изпепелиха.
Сърцето ми изтръгнаха от гръдта
и остана само болката.
4. Бавно убива ме тя,
изсмуква моята душа.
Само тялом съм на земята,
а душата ми е в небесата.
5. Аз не мога да простя
или просто да забравя.
Те искаха да умра
и аз осъществих тяхната мечта.
6. Щастливи са сега, нали?
И въпреки че са ми родители,
те убиха всяко пламъче във мен,
те превърнаха в нощ моя ден.
© Кристиана Кръстанова Todos los derechos reservados
За съжаление в това забързано ежедневие родителите често не намират време за децата си... Ти си още много млада и трябва да се усмихваш и да се радваш на живота. Сигурна съм, че родителите те обичат много!
Р.р. Що се отнася до стиха, ако ми позволиш, бих те посъветвала да отделиш повече време на ритъма, римуването и смисловите съчетания, когато нахвърляш един текст, за да постигнеш по-добро въздействие и звучене за читателя.
Например:
Разяжда ме отвътре тя,
а аз за милост се моля.
И в тъмнината крещя,
със самотата се боря.
А и точките са излишни - това е стих, не конспект! Дерзай и ти желая повече усмивки!