28.07.2009 г., 23:54

Болка

1.3K 0 2

Болка

- на баща ми, който никога не се опита да ме разбере

1. Разяжда ме отвътре тя,

а аз за милост се моля.

И крещя  в тъмнината,

и се боря със самотата.

2. Никой не се интересува от мен,

но знам, че ще дойде този ден,

в който ще ме молят на колене

да се превърна отново в дете.

3. Но те всичко в мен убиха,

чувствата ми без милост изпепелиха.

Сърцето ми изтръгнаха от гръдта

и остана само болката.

4. Бавно убива ме тя,

изсмуква моята душа.

Само тялом съм на земята,

а душата ми е в небесата.

5. Аз не мога да простя

или просто да забравя.

Те искаха да умра

и аз осъществих тяхната мечта.

6. Щастливи са сега, нали?

И въпреки че са ми родители,

те убиха всяко пламъче във мен,

те превърнаха в нощ моя ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Кръстанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Криси, тъжни редове...
    За съжаление в това забързано ежедневие родителите често не намират време за децата си... Ти си още много млада и трябва да се усмихваш и да се радваш на живота. Сигурна съм, че родителите те обичат много!
    Р.р. Що се отнася до стиха, ако ми позволиш, бих те посъветвала да отделиш повече време на ритъма, римуването и смисловите съчетания, когато нахвърляш един текст, за да постигнеш по-добро въздействие и звучене за читателя.
    Например:
    Разяжда ме отвътре тя,

    а аз за милост се моля.

    И в тъмнината крещя,

    със самотата се боря.

    А и точките са излишни - това е стих, не конспект! Дерзай и ти желая повече усмивки!
  • Тъжно е...
    Зная за какво говориш в стиха си..
    И въпреки това те поздравявам!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...