И пак на нашето място седя си сама...
Гледам небето и красивата луна...
А гледахме ги заедно, не помниш, нали...
Как седяхме с часове, дори когато дъжд вали...
Сега дъждът се слива с моите сълзи...
Луната в облаци се крие и с мене пак тъжи...
А ти с приятели се смееш - щастлив ли си, кажи...
Една след друга пак ги сменяш, а на мене казваш "остани"...
Причина дай ми да остана - нямаш, нали...
Дори не помниш как те гледах и някога какви с тебе сме били...
А помниш ли как те обичах и заради теб предадох света?
А помниш ли как се заричаше, че ще сбъднеш всяка моя мечта?
Мечтите с теб си заминаха и само прах и сълзи остави...
Помниш ли? - не... Всичко с лекота забрави...
© Александра Todos los derechos reservados