Mar 5, 2015, 10:11 PM

Болка

  Poetry
415 0 0

И пак на нашето място седя си сама...
Гледам небето и красивата луна...
А гледахме ги заедно, не помниш, нали...
Как седяхме с часове, дори когато дъжд вали...
Сега дъждът се слива с моите сълзи...
Луната в облаци се крие и с мене пак тъжи...
А ти с приятели се смееш - щастлив ли си, кажи...
Една след друга пак ги сменяш, а на мене казваш "остани"...
Причина дай ми да остана - нямаш, нали...
Дори не помниш как те гледах и някога какви с тебе сме били...
А помниш ли как те обичах и заради теб предадох света?
А помниш ли как се заричаше, че ще сбъднеш всяка моя мечта?
Мечтите с теб си заминаха и само прах и сълзи остави...
Помниш ли? - не... Всичко с лекота забрави...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...