25 mar 2016, 9:41

Болка 

  Poesía » Otra
717 0 2

Болката изгражда битието,

което сиво пак изпълни дните ми,

подгони ме и ето.

Вече съм във ъгъла на нищото.

 

Думите са неизречени,

времето е спряло между две страни.

Реалността е идващо движение.

Стоя и чакам. Болката да ме приюти...

© Светлана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко добре казано!
  • Цяла философия на съществуването на личността има тук, изразена само в 8 реда. А "Вече съм във ъгъла на нищото" е оригинална находка. Поздрав!
Propuestas
: ??:??