svetla90 (Светлана Николова)
7 6
25.03.2016 г., 9:41 ч.

Болка 

  Поезия » Друга
771 0 2

Болката изгражда битието,

което сиво пак изпълни дните ми,

подгони ме и ето.

Вече съм във ъгъла на нищото.

 

Думите са неизречени,

времето е спряло между две страни.

Реалността е идващо движение.

Стоя и чакам. Болката да ме приюти...

© Светлана Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко добре казано!
  • Цяла философия на съществуването на личността има тук, изразена само в 8 реда. А "Вече съм във ъгъла на нищото" е оригинална находка. Поздрав!
Предложения
: ??:??