25.03.2016 г., 9:41 ч.

Болка 

  Поезия » Друга
868 0 2
Болката изгражда битието,
което сиво пак изпълни дните ми,
подгони ме и ето.
Вече съм във ъгъла на нищото.
Думите са неизречени,
времето е спряло между две страни.
Реалността е идващо движение.
Стоя и чакам. Болката да ме приюти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??