Болка
Животът през болка минава
и всеки със нея расте,
но всичко това отшумява,
като спомен на малко дете.
След това любовната мъка
всяко сърце преживява,
а със времето даже и
приятеля-враг се забравя.
Всяка душа предел неин си има,
от дума дори става чуплива,
но няма по-страшна болка,
нека всеки сега разбере,
когато страда малко дете.
Тази болка прогаря душата,
като въглена меко платно,
затова нека се молим на Бога
навсякъде да има само Добро.
Да няма детенце, ни болно, ни гладно,
нито оставено нейде самичко,
наш дълг е тогава – да имат те всичко...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Попова Todos los derechos reservados
