10 jul 2018, 9:29

Болка

1.2K 1 0

Като змия загнездваш  се в душата ни 

и сипеш своята отрова,

размахваш острието на лъжата,

и с камъни съмнения,

замеряш мисълта ни.

Да вярвам или да не вярвам,

да чувствам или да не чувствам,

на изгрева мечтата,

че идва все пак ден,във който,

сърцето на земята,

отново пак ще затупти .

И вместо болка ,бедност ,глад и 

надпревара за вещи и пари,

звезди от щастие , любов и благодат,

ще падат  от  небето .

Дали отново вярата и радостта,

присъщи на детето,

ще могат да покълнат?

Дали ще могат ,завинаги да заличат,

таз пареща, разкъсваща душата  болка ,

която знанието и мъдростта, 

в едно с житейските ни рани,

неизлечимо трупат,

дережират в едно със съвестта,

във тъжната и търсеща

 балада на сърцето ни .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...