Като змия загнездваш се в душата ни
и сипеш своята отрова,
размахваш острието на лъжата,
и с камъни съмнения,
замеряш мисълта ни.
Да вярвам или да не вярвам,
да чувствам или да не чувствам,
на изгрева мечтата,
че идва все пак ден,във който,
сърцето на земята,
отново пак ще затупти .
И вместо болка ,бедност ,глад и ...